Съоръжението е разположено на едноименния булевард в централната част на София. Строителството се извърши по Милански метод. В процеса на строителство в зоната на станцията се налага изместване на подземната инфраструктура, в т.ч. ВиК, електро, слаботокови, топлопреносни и други мрежи. Геоложките и хидрогеоложките условия в района са много тежки, което налага изпълнението на струйно инжектиране под нивото на фундаментните плочи на станцията, за да се прекъсне притока на вода. Станцията е с един вестибюл, с три подхода. Дължината й е 131,7 м, а ширината - 18,5 м. Дълбочината на съоръжението от ниво терен е средно 21 м. Станцията има два странични перона с дължина 100 м. Водещият мотив в интериора е българската шевица. Настилките и облицовките са изпълнени от гранит, гранитогрес, стъклокерамика и клинкер. Таваните са решени с ивици от еталбонд в два цвята и касетирани алуминиеви пана тип Armstrong. Осветлението, което е вложено, е диодно, дискретно в основната си част, с подчертани едри плафони тип рингове.